Замъкът Planina – Историята, която Tajfun иска да продължи

Началото на гр. Планина датира от 11-ти век, когато Планина е бил притежание на Контеса Хема (Countess Hema) и съпругът й, Конт на Breže and Savinjska March, Уилям ІІ.  Поради убийството на Уилям и смъртта на двамата им синове, фамилията изчезва до средата на 11-ти век. Контеса Хема основава Конвент в Крка в Каринтия през 1043 и дарява Планина на Конвента. През 1072 Архиепископ Гебхард от Залцбург разделя конвента и създава първата епархия в Каринтия. Планина става един от петте основни феодални имения на епархия Крка

Замъкът Планина най-вероятно е бил построен в последната четвърт на 12-ти век, за да защити регион Сотла от унгарците. Възможно е малко укрепление или имение да е било разположено на неговото място още през 11-ти век. Ортолф, първият известен собственик на замъка, е споменат за първи път в документи, упоменаващи първото име на Планина – Ортофлус де Мюнпарис, през 1190. Името на замъка на Планина Montparis, Montpris, Montpreis, може да бъде преведено като планина на славата, честта, и др. То е от романски произход и предполага популярността на южната френска епична поезия  между аристокрацията в района на източните Алпи.

В същото време, Ортолф придобива друго феодално имение в Крка – Подсреда и става най-влиятелният васал в епархия Крка в регион Посавье – Сотла. Неговата дъщеря Херада се омъжва за Фредерик ІV от Птуй, а синът му  Улрик се омъжва за Аделайда, дъщерята на Хартнид ІІ от Птуй. Бракът на Улрик остава без деца, затова племенницата на Улрик – Гебурга ІІ, наследява Планина сле = 76; смъртта му. Гебурга ІІ се омъжва за Хенри ІІІ от Свибно. При Хенри ІІІ, Планина изживява изключителен икономичесl 2;и и политически възход, последван от упадък.

През 1345, Планина попада под владението на Фридерик от Целье. Но златният век за Планина определено е бил приключил. След смъртта на последния Конт на Целье през 1456, замъкът става собственост на провинциален принц и е управляван от различни, повече или по-малко успешни владетели. Между тях са били Йост Йозеф, барон Търн, който изцяло обновява замъка, фамилията Москон, Антони Протази, Йозев Горичек и др. През 1863, Конт Густавус Блом, придобива земята. Изглеждало, че най-после са настъпили добри дни за замъка. Но това не се случило. Блом искал изцяло да обнови замъка, но архитектът му Хансн от Виена го посъветвал да не прави това, тъй като скалистата почва, върху която е разположен замъкът, не може да издържи повече тежест. По тази причина, вместо да обнови замъка, Блом построил жилищна сграда в подножието на планината. От тогава замъкът бил опразнен и оставен на саморазруха. Поради високата цена на покривната конструкция, покривът бил свален, а гредите на горния етаж били отстранени. Освен това земетресение допринесло още повече за разрушаването на замъка, който станал дом за диви птици и бръшлян, а древните истории и тайни останали погребани под скалите.

2003

През 2003 Tajfun решава да защити историята на замъка, а същевременно да разкрие и нови тайни.   Заедно с Института за закрила на културното наследство на Словения, започнаха възстановителните и консервационни работи Целта е да бъде върнат живота между стените на замъка и да създадем нови истории с щастлив край.